Трябва да кажа, че не съм гледал срещата на Манчестър Ю и Порто, а и не смятам да я свалям от интернет тепърва, защото ми се струва, че няма да видя нищо ново. А и репортажът по един немски канал говори достатъчно за положението. Едва ли има нещо ново. Така че ще направя коментар, който ще е базиран по-скоро на последствията и причините за това, която очевидно пак е станало.
Играта в защита на отбора
Да гледаш как един състав губи тотално ориентацията и синхрона си в защита е много любопитно. Всъщност това показва магията на английския футбол. Нещо, което си смятал за твърда стойност само преди месец, за 30 дни може да изчезне напълно. И друг път е имало случаи, когато в отбраната на Юнайтед не е играл Фърдинанд този сезон, но никога хаосът не е бил толкова голям. От целия репортаж, който изгледах Порто твърде често успяваше да атакува,като в съответните моменти в защита Юнайтед не бе с четирима човека. Това просто се случваше през цялото време. При втория гол конкретно липсваше защитник в лявата зона, единият централен бранител трябваше да отиде там, съответно другия и десния човек в тази линия на отбора да се изтеглят в същата посока и увисна зоната на десния защитник. Съвсем съзнателно не използвам имена, защото смятам, че не става дума за индивидуална грешка.
Когато видя подобна ситуация винаги си задавам въпроса къде е грешката. Би могла да е на три места:
1. В левия полузащитник, който е изоставил зоната си, в следствие на което левия краен бранител е отишъл да пази неговия човек и е оголил пространството зад себе си, от което започва опасността.
2. В десния бранител, който се е придвижил твърде близо до колегата си в центъра на отбраната вместо да заеме по-подходящо място така че да може да реагира както в посока „помощ на централния защитник", така и при центрирана топка зад гърба му да не е толкова далеч от своята зона.
3. В десния полузащитник, който е длъжен при резултат 2:1 в тяхна полза две минути преди края да е близо до линията на отбраната и да помага на колегата си от същата зона в защита.
Най-лошо е, ако две от тези грешки се комбинират. А трагедията настъпва, когато се случат и трите. Точно това според мен става сега с Юнайтед. Отборът повярва, че тежката работа в защита вече ще се свърши сама и доста от играчите са немърливи към този тип задължения. Ще ми е много любопитно как Фъргюсън ще оправи нещата. А че той може, не се съмнявам. Но въпросът е кога това ще стане, защото факторът „време" е дори от по-голямо значение от това дали проблемът ще бъде решен. Защото от
загубата от Ливърпул минаха вече достатъчно дни (близо 20), но промяна няма. И причината не е в липсващия само Рио Фърдинанд. Вярно е, че с него тимът ще е по-стабилен. Но нито една от изброените по-горе грешки няма да бъде оправена, защото не е негова.
Юнайтед изгуби страха на съперниците си
След като в 14 последователни двубоя в лигата от 15 ноември до 21 февруари, Юнайтед не допусна гол сега в 4 мача инкасира 10 попадения. Много са! А лошото е, че определено не са случайност. За мен най-важното последствие от всичко това обаче е липсата на страх в съперниците им. Вчера тимът на Порто е излязъл смел и насочил действията си към атаката от първата минута. Има коментар на Дейвид Плийт в „Гардиън", който акцентира точно върху това (http://www.guardian.co.uk/sport/blog/2009/apr/08/manchester-united-porto-champions-league). Интересна е и другата гледна точка, на Роб Смит пак там (http://www.guardian.co.uk/football/blog/2009/apr/07/manchester-united-porto-champions-league), който пък акцентира върху умората. Очевидно е, че обясненията са доста и далеч не може да сме сигурни кое е правилното. Но е факт, че нещо не е наред с целия отбор, а не точно с определена зона.
Интересното е, че Фъргюсън пое отговорността изцяло върху себе си, казвайки, че тимът е демонстрирал умора, причината за която е той. И шотландецът изтъква решението си да остави мача с Астън Вила за неделя, вместо да се съгласи с предложението на Скай да играе в събота, но пък да няма възможност да събере отбора си и да проведе една тренировка след срещите на националните състави. За пореден път той се опитва да пренесе отговорността и вниманието върху себе си вместо да посочи грешките и кошмарната игра на отбора в защита. Умно! Но дали ще свърши работа търсенето на това спокойствие за състава не съм сигурен.
Реваншът с Порто
Лошото е, че задачата пред Юнайтед в реванша никак не е лесна. Тимът трябва да стане първият английски състав, който печели като гост на този тим или пък да вкара поне 3 гола в равенство, за да продължи напред. Алекс Фъргюсън с усмивка казва, че този клуб е свикнал с „първите неща", но съм убеден, че никак не е спокоен.
Днес обаче прочетох нещо много интересно, което за съжаление не мога да пусна като линк, защото забравих къде беше. Юнайтед изглежда много добре, когато домакинства във втория мач, защото може да изиграе първия прекалено спокойно и да разчита на домашния уют на „Олд Трафорд". Сравнението бе с крикет тим, който батира втори, защото знае точно какво му е необходимо за победата (крикетът е страхотен спорт между другото, но е малко муден. На мен обаче ми допада повече ръгбито и то не защото там Англия имаше скоро световна титла, а прото по лесно се правят
футболни прогнози. Според фактите вече са изминали 10 години, откак за последен път Юнайтед са спечелили мач от елиминационната фаза, в който първо са били домакини (срещу Ювентус при требъла). От тогава имат 14 мача в елиминациите, като само в 4 от тях са играли първо у дома и винаги са отпадали. Обратният случай също е много интересен. „Червените дяволи" са спечелили обаче последните си 6 мача от общо 10 случая), в които първо са били гости.
Има и друг интересен пример - мачът с Байер Леверкузен от 2002 година. Според моите спомени тогава Юнайтед имаше предимство във втория мач в чисто игрови аспект, но не можа да вкара втори гол след 1:1. Дори сега в репортажа на УЕФА за мача се твърди, че Бартез не е имал много проблеми, което потвърждава тази теория. Добрата новина е, че Бербатов вероятно ще е здрав до мача с Порто, а той заедно с Рууни могат да донесат повече от един гол.
Срещата със Съндърланд
Ясно е, че Фъргюсън иска да спечели Шампионската лига пак. Така че е нормално да остави за момент на по-заден план двубоя със Съндърланд. И тук става много интересно. Джони Еванс е контузен, Рио Фърдинанд няма нужда да бъде рискуван, така че гари Невил ще се появи в игра в дясната зона, а Джон О'Шей в центъра. Не съм съвсем сигурен, че тази защита ще е достатъчно убедителна. Роналдо също има нужда от известна почивка, защото напоследък игра в твърде много мачове. Не бих се учудил да видя дори Уелбек или Македа в атаката до Рууни. В първата среща на „олд Трафорд" „черните котки" удържаха натиска на „дяволите" чак до добавеното време на втората част. После направиха равенство с Арсенал на „Емиратс", държаха ливърпул с 0:0 през първата част. Имайки предвид, че Съндърланд се разписва във всеки домакински двубой през 2009 във Висшата лига този мач ще е много интересен. Резултатът срещу порто поставя Фъргюсън под напрежение не само за реванша, но и за гостуването на „Стеймиъм ъф лайт", където публиката също играе сериозна роля. При всички положения следващите 7 дни ще са много важни като взимане на решения отстрана на Фъргюсън. И тук за мен ще се види най-ясно дали му липсва Кейрош. За себе си съм убеден, че ако португалецът му бе асистент, кризата след поражението от Ливърпул щеше вече да е отминала.
ПП. Реших сам да проверя тезата за първия мач на Юнайтед в елиминациите за последните 10 години. Ето и четирите случая, когато жребият е давал право на отбора първо да е домакин в срещите:
Сезон 2000-2001
Четвъртфинал, Манчестър Ю - Байерн М 1:0 за Байерн на „Олд Трафорд и после 2:1 пак за баварците в Мюнхен
Сезон 2001-2002
Полуфинал, Манчестър Ю - Байер Леверкузен 2:2 на „Олд Трафорд" и после 1:1 в Германия
Сезон 2004-2005
Осминафинал, Манчестър Ю - Милан две загуби на Юнайтед с по 0:1
Сезон 2006-2007
Полуфинал, Манчестър Ю - Милан 3:2 за Юнайтед на „Олд Трафорд" и после 0:3 в Милано